12.08.2020 г., 10:20

Откровено

889 3 2

Не ме познаваш, драги!

Аз нямам цетка на душата.
Каквото в нея ми оставиш,
това ще получиш за отплата.

 

Аз нямам маски за различни хора.
Все една и съща съм си пред света.
Празни приказки не умея да говоря
и всяка дума ми е от душа.

 

Не ме познаваш, щом рискуваш
още в плиткото да газиш по душата. 
Ако наистина можеше да плуваш
и в дълбокото би държал ме за ръката. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за поздравите и разбирането, Румене! 😊
  • Много откровено и точно казано. Всеки търси човека, който би го държал и в дълбокото за ръката. В плиткото е лесно... Поздрав!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...