Не ме познаваш, драги!
Аз нямам цетка на душата.
Каквото в нея ми оставиш,
това ще получиш за отплата.
Аз нямам маски за различни хора.
Все една и съща съм си пред света.
Празни приказки не умея да говоря
и всяка дума ми е от душа.
Не ме познаваш, щом рискуваш
още в плиткото да газиш по душата.
Ако наистина можеше да плуваш
и в дълбокото би държал ме за ръката.
© Галина Кръстева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
