11 ago 2007, 15:30
Откъснат лист
Седя и гледам, сълзи рониш,
но жал сърцето не таи.
Усмихвам се дори от щастие,
сега е твоя ред да те боли.
Почувствай мойта болка,
години плаках аз за теб,
а ти усмихваше се само,
не ми помогна, но ме разбери,
да бъда с тебе е излишно,
не мога да съм твоя аз,
не ще се върне времето предишно,
години има между нас.
А гледам, сълзите ти капят,
но знай, не ще ме разтопиш,
да бъда твоя вече късно е,
за мене си откъснат лист.
но жал сърцето не таи.
Усмихвам се дори от щастие,
сега е твоя ред да те боли.
Почувствай мойта болка,
години плаках аз за теб,
а ти усмихваше се само,
не ми помогна, но ме разбери,
да бъда с тебе е излишно,
не мога да съм твоя аз,
не ще се върне времето предишно,
години има между нас.
А гледам, сълзите ти капят,
но знай, не ще ме разтопиш,
да бъда твоя вече късно е,
за мене си откъснат лист.
© Валя Митова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Вале, силен и хубав стих си написала,целувам те.
-
Благодаря
-
Вярно е , всичко няма да е по естествения път на нещата!
Враво за прозрението и стиха!!! -
Така е,няма връщане назад!
-
Прекрасно е, Валя!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поздрав и прегръдка!