11 авг. 2007 г., 15:30

Откъснат лист

942 0 6
Седя и гледам, сълзи рониш,
но жал сърцето не таи.
Усмихвам се дори от щастие,
сега е твоя ред да те боли.
Почувствай мойта болка,
години плаках аз за теб,
а ти усмихваше се само,
не ми помогна, но ме разбери,
да бъда с тебе е излишно,
не мога да съм твоя аз,
не ще се върне времето предишно,
години има между нас.
А гледам, сълзите ти капят,
но знай, не ще ме разтопиш,
да бъда твоя вече късно е,
за мене си откъснат лист.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Митова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....