11.08.2007 г., 15:30

Откъснат лист

933 0 6
Седя и гледам, сълзи рониш,
но жал сърцето не таи.
Усмихвам се дори от щастие,
сега е твоя ред да те боли.
Почувствай мойта болка,
години плаках аз за теб,
а ти усмихваше се само,
не ми помогна, но ме разбери,
да бъда с тебе е излишно,
не мога да съм твоя аз,
не ще се върне времето предишно,
години има между нас.
А гледам, сълзите ти капят,
но знай, не ще ме разтопиш,
да бъда твоя вече късно е,
за мене си откъснат лист.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Митова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...