8 oct 2010, 15:16

Отлетелите думи по вятъра

1.2K 0 8

Вдъхновено от един разговор за вятъра,

(проведен с Харпия)

който така и не стигна своя край... :)

 

 

Един ден нощта ще припадне!

Светът устрашèн ще извика,

и мигом горещото пладне

ще мръкне във нощ тъмнолика….

 

*  *  *

 

Замръкват децата на чайките,

сковани във звездния блясък...

До край във гнездата им майките

ще чакат ги, давени в крясък...

 

И вопълът морен на думите

ще глъхне във морския плясък;

отнесен в морето от дюните,

да мре във студения пясък...

 

*  *  *

 

Заплетени в незримите боруни,

замръкнали над сушавите дюни,

разпадат се изречените думи,

отнесени от вихър помежду ни...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боромир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...