Отлетелите думи по вятъра
Вдъхновено от един разговор за вятъра,
(проведен с Харпия)
който така и не стигна своя край... :)
Един ден нощта ще припадне!
Светът устрашèн ще извика,
и мигом горещото пладне
ще мръкне във нощ тъмнолика….
* * *
Замръкват децата на чайките,
сковани във звездния блясък...
До край във гнездата им майките
ще чакат ги, давени в крясък...
И вопълът морен на думите
ще глъхне във морския плясък;
отнесен в морето от дюните,
да мре във студения пясък...
* * *
Заплетени в незримите боруни,
замръкнали над сушавите дюни,
разпадат се изречените думи,
отнесени от вихър помежду ни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боромир Всички права запазени
Усмивки