Отлетелите думи по вятъра
Вдъхновено от един разговор за вятъра,
(проведен с Харпия)
който така и не стигна своя край... :)
Един ден нощта ще припадне!
Светът устрашèн ще извика,
и мигом горещото пладне
ще мръкне във нощ тъмнолика….
* * *
Замръкват децата на чайките,
сковани във звездния блясък...
До край във гнездата им майките
ще чакат ги, давени в крясък...
И вопълът морен на думите
ще глъхне във морския плясък;
отнесен в морето от дюните,
да мре във студения пясък...
* * *
Заплетени в незримите боруни,
замръкнали над сушавите дюни,
разпадат се изречените думи,
отнесени от вихър помежду ни...
© Боромир All rights reserved.
Усмивки