Отломки
Отломки
Ти невинно пилееш усмивки и погледи сластни.
Всеки залез ти носи усещане сладко за грях.
Твойта обич е тънка свещица – от полъх угасва.
(Знам го вече, но толкова късно защо го разбрах?)
И сега две въжета ме дърпат в посоки различни –
хем към тебе да тичам, хем да бягам далече от теб...
С тез отломки от чувства ще мога ли пак да обичам –
под това наранено небе?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados
