voda (Елица Ангелова)
586 14113
2.02.2008 г., 8:22 ч.  

Отломки 

  Поезия » Любовна
902 0 16

Отломки

 

Ти невинно пилееш усмивки и погледи сластни.

Всеки залез ти носи усещане сладко за грях.

Твойта обич е тънка свещица – от полъх угасва.

(Знам го вече, но толкова късно защо го  разбрах?)

 

И сега две въжета  ме дърпат в посоки различни –

хем към тебе да тичам, хем да бягам далече от теб...

С тез  отломки от чувства ще мога ли пак да обичам –

под това наранено небе?

 

 


 

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??