Отломки
Ти невинно пилееш усмивки и погледи сластни.
Всеки залез ти носи усещане сладко за грях.
Твойта обич е тънка свещица – от полъх угасва.
(Знам го вече, но толкова късно защо го разбрах?)
И сега две въжета ме дърпат в посоки различни –
хем към тебе да тичам, хем да бягам далече от теб...
С тез отломки от чувства ще мога ли пак да обичам –
под това наранено небе?
© Елица Ангелова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
