2 февр. 2008 г., 08:22  

Отломки

1.1K 0 16

Отломки

 

Ти невинно пилееш усмивки и погледи сластни.

Всеки залез ти носи усещане сладко за грях.

Твойта обич е тънка свещица – от полъх угасва.

(Знам го вече, но толкова късно защо го  разбрах?)

 

И сега две въжета  ме дърпат в посоки различни –

хем към тебе да тичам, хем да бягам далече от теб...

С тез  отломки от чувства ще мога ли пак да обичам –

под това наранено небе?

 

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, че прочетохте и харесахте!
  • "Няма обич без болка.

    Няма обич без ревност, без мъка.

    Няма изгрев без залез.

    Няма нощ без луна, без звезди."

    Наистина е така...Поздравления!!!
  • Ели, поздрави и то тук!
  • От болката се раждат стихове
    идеи светли.Раждат се деца.
    Чрез болката намира смисъла
    и по добрата ни страна...

  • "...И усещам -
    как светло се раждам,
    как бавно умирам..."

    Много чувство, много болка, много любов!
    !!!!*

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...