Отломки
Отломки
Ти невинно пилееш усмивки и погледи сластни.
Всеки залез ти носи усещане сладко за грях.
Твойта обич е тънка свещица – от полъх угасва.
(Знам го вече, но толкова късно защо го разбрах?)
И сега две въжета ме дърпат в посоки различни –
хем към тебе да тичам, хем да бягам далече от теб...
С тез отломки от чувства ще мога ли пак да обичам –
под това наранено небе?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
