16 abr 2009, 16:26

*** (отломки - II част)

  Poesía
835 0 3

 

Потният ти пръст е вечно там -

на бутона „Недей!".

И тежи, и е топъл, и не чувства

как се е впил в мен

на границата на деструкцията ми.

 

 

--------------------

 

 

Аз съм тротоар, само по-мек,

защото чувствам как подметките нагарчат

с вкуса си на затоплен каучук

и ме боли, но и това минава.

 

Защото съм от бетон.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деймиън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • алееееее хоп
  • Много е просто: телата му отдават болката си най-егоистично, та нали обикновено е така (една егоистична, слдка мисъл и си на прага на прозореца)... и него го боли, топло му е и унизително, но си мълчи, защото крясъкът вече и той се е изгубил някъде там, сред бетона...
  • Не съм чел първата част ,но втората ми хареса-поздрави-оргинално!!!!!!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...