16 abr 2009, 16:26

*** (отломки - II част)

  Poesía
829 0 3

 

Потният ти пръст е вечно там -

на бутона „Недей!".

И тежи, и е топъл, и не чувства

как се е впил в мен

на границата на деструкцията ми.

 

 

--------------------

 

 

Аз съм тротоар, само по-мек,

защото чувствам как подметките нагарчат

с вкуса си на затоплен каучук

и ме боли, но и това минава.

 

Защото съм от бетон.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деймиън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • алееееее хоп
  • Много е просто: телата му отдават болката си най-егоистично, та нали обикновено е така (една егоистична, слдка мисъл и си на прага на прозореца)... и него го боли, топло му е и унизително, но си мълчи, защото крясъкът вече и той се е изгубил някъде там, сред бетона...
  • Не съм чел първата част ,но втората ми хареса-поздрави-оргинално!!!!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...