16.04.2009 г., 16:26

*** (отломки - II част)

831 0 3

 

Потният ти пръст е вечно там -

на бутона „Недей!".

И тежи, и е топъл, и не чувства

как се е впил в мен

на границата на деструкцията ми.

 

 

--------------------

 

 

Аз съм тротоар, само по-мек,

защото чувствам как подметките нагарчат

с вкуса си на затоплен каучук

и ме боли, но и това минава.

 

Защото съм от бетон.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деймиън Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • алееееее хоп
  • Много е просто: телата му отдават болката си най-егоистично, та нали обикновено е така (една егоистична, слдка мисъл и си на прага на прозореца)... и него го боли, топло му е и унизително, но си мълчи, защото крясъкът вече и той се е изгубил някъде там, сред бетона...
  • Не съм чел първата част ,но втората ми хареса-поздрави-оргинално!!!!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...