16 апр. 2009 г., 16:26

*** (отломки - II част)

834 0 3

 

Потният ти пръст е вечно там -

на бутона „Недей!".

И тежи, и е топъл, и не чувства

как се е впил в мен

на границата на деструкцията ми.

 

 

--------------------

 

 

Аз съм тротоар, само по-мек,

защото чувствам как подметките нагарчат

с вкуса си на затоплен каучук

и ме боли, но и това минава.

 

Защото съм от бетон.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деймиън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • алееееее хоп
  • Много е просто: телата му отдават болката си най-егоистично, та нали обикновено е така (една егоистична, слдка мисъл и си на прага на прозореца)... и него го боли, топло му е и унизително, но си мълчи, защото крясъкът вече и той се е изгубил някъде там, сред бетона...
  • Не съм чел първата част ,но втората ми хареса-поздрави-оргинално!!!!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...