21 abr 2008, 20:09

Отлюспено от истини

  Poesía » Otra
1.4K 0 40
Отлюспени частици от душа,
покълващи в безпочвени надежди...
Преди да знам,
че болката е временна храна,
а тялото пък - бремето-одежда,
пилеех ги. Навред. От суета.
От сблъсъци. На обич и омраза.
Преди да знам,
че няма отървани от смъртта,
изпълнен с недоверие... изпразвах.

Моралът е изсмисленият ред
на правово насочения пръст.
Преди да отрека
присъдите безчет,
забивах гордо кръст след кръст.
От мъст.

Отлюспени частици от души,
развеяни от вятъра без милост.
Преди да стана
възрастен с претенции, без мечти,
разчитах на изсмислена взаимност.
Която да наричаме "любов".
С която да се търкаме без триене.
Преди да стана
гражданин, отгледан като роб,
не вярвах във пречистване без миене.

Общество... това е масова лъжа.
Стадният инстинкт за обща паша.
Преди да го намразя,
без чувство за вина
приемах всичко общо
като "наше".

Отлюспени частици от душа -
онези фини фибри от детинство.
Принудено остъргани
с измамната лъжа
за приказки с лисици, змии и принцове.
Така останах винаги хлапак.
Не губих младост в търсене на трон.
Преди да си отгледам
любовта под похлупак...
Разбрах, че свободата е закон.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Някой беше казал, че сме обречени да бъдем свободни.Отново ми хареса!!!
  • Красиво и точно на място!
  • да,а законът-свобода...х-ах... поздрав!
  • е това е стих-реже те и не ти дава да дишаш ,докато го четеш, а после се чувстваш свободен и ......уцелил си десятката-това е любимата ми тема-свободата
  • Тома, това е нещо, което много ми допадна.
    Няма да се впускам в разсъждения, но да знаеш, че ми хареса истински. Просто ме намери на УКВ с първия прочит.
    Поздрав. (с леко закъснение, но има ли значение...)
    Ц!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...