21.04.2008 г., 20:09

Отлюспено от истини

1.4K 0 40
Отлюспени частици от душа,
покълващи в безпочвени надежди...
Преди да знам,
че болката е временна храна,
а тялото пък - бремето-одежда,
пилеех ги. Навред. От суета.
От сблъсъци. На обич и омраза.
Преди да знам,
че няма отървани от смъртта,
изпълнен с недоверие... изпразвах.

Моралът е изсмисленият ред
на правово насочения пръст.
Преди да отрека
присъдите безчет,
забивах гордо кръст след кръст.
От мъст.

Отлюспени частици от души,
развеяни от вятъра без милост.
Преди да стана
възрастен с претенции, без мечти,
разчитах на изсмислена взаимност.
Която да наричаме "любов".
С която да се търкаме без триене.
Преди да стана
гражданин, отгледан като роб,
не вярвах във пречистване без миене.

Общество... това е масова лъжа.
Стадният инстинкт за обща паша.
Преди да го намразя,
без чувство за вина
приемах всичко общо
като "наше".

Отлюспени частици от душа -
онези фини фибри от детинство.
Принудено остъргани
с измамната лъжа
за приказки с лисици, змии и принцове.
Така останах винаги хлапак.
Не губих младост в търсене на трон.
Преди да си отгледам
любовта под похлупак...
Разбрах, че свободата е закон.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Някой беше казал, че сме обречени да бъдем свободни.Отново ми хареса!!!
  • Красиво и точно на място!
  • да,а законът-свобода...х-ах... поздрав!
  • е това е стих-реже те и не ти дава да дишаш ,докато го четеш, а после се чувстваш свободен и ......уцелил си десятката-това е любимата ми тема-свободата
  • Тома, това е нещо, което много ми допадна.
    Няма да се впускам в разсъждения, но да знаеш, че ми хареса истински. Просто ме намери на УКВ с първия прочит.
    Поздрав. (с леко закъснение, но има ли значение...)
    Ц!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...