Apr 21, 2008, 8:09 PM

Отлюспено от истини

  Poetry » Other
1.4K 0 40
Отлюспени частици от душа,
покълващи в безпочвени надежди...
Преди да знам,
че болката е временна храна,
а тялото пък - бремето-одежда,
пилеех ги. Навред. От суета.
От сблъсъци. На обич и омраза.
Преди да знам,
че няма отървани от смъртта,
изпълнен с недоверие... изпразвах.

Моралът е изсмисленият ред
на правово насочения пръст.
Преди да отрека
присъдите безчет,
забивах гордо кръст след кръст.
От мъст.

Отлюспени частици от души,
развеяни от вятъра без милост.
Преди да стана
възрастен с претенции, без мечти,
разчитах на изсмислена взаимност.
Която да наричаме "любов".
С която да се търкаме без триене.
Преди да стана
гражданин, отгледан като роб,
не вярвах във пречистване без миене.

Общество... това е масова лъжа.
Стадният инстинкт за обща паша.
Преди да го намразя,
без чувство за вина
приемах всичко общо
като "наше".

Отлюспени частици от душа -
онези фини фибри от детинство.
Принудено остъргани
с измамната лъжа
за приказки с лисици, змии и принцове.
Така останах винаги хлапак.
Не губих младост в търсене на трон.
Преди да си отгледам
любовта под похлупак...
Разбрах, че свободата е закон.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Някой беше казал, че сме обречени да бъдем свободни.Отново ми хареса!!!
  • Красиво и точно на място!
  • да,а законът-свобода...х-ах... поздрав!
  • е това е стих-реже те и не ти дава да дишаш ,докато го четеш, а после се чувстваш свободен и ......уцелил си десятката-това е любимата ми тема-свободата
  • Тома, това е нещо, което много ми допадна.
    Няма да се впускам в разсъждения, но да знаеш, че ми хареса истински. Просто ме намери на УКВ с първия прочит.
    Поздрав. (с леко закъснение, но има ли значение...)
    Ц!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...