Отлюспени частици от душа, покълващи в безпочвени надежди... Преди да знам, че болката е временна храна, а тялото пък - бремето-одежда, пилеех ги. Навред. От суета. От сблъсъци. На обич и омраза. Преди да знам, че няма отървани от смъртта, изпълнен с недоверие... изпразвах.
Моралът е изсмисленият ред на правово насочения пръст. Преди да отрека присъдите безчет, забивах гордо кръст след кръст. От мъст.
Отлюспени частици от души, развеяни от вятъра без милост. Преди да стана възрастен с претенции, без мечти, разчитах на изсмислена взаимност. Която да наричаме "любов". С която да се търкаме без триене. Преди да стана гражданин, отгледан като роб, не вярвах във пречистване без миене.
Общество... това е масова лъжа. Стадният инстинкт за обща паша. Преди да го намразя, без чувство за вина приемах всичко общо като "наше".
Отлюспени частици от душа - онези фини фибри от детинство. Принудено остъргани с измамната лъжа за приказки с лисици, змии и принцове. Така останах винаги хлапак. Не губих младост в търсене на трон. Преди да си отгледам любовта под похлупак... Разбрах, че свободата е закон.
е това е стих-реже те и не ти дава да дишаш ,докато го четеш, а после се чувстваш свободен и ......уцелил си десятката-това е любимата ми тема-свободата
Тома, това е нещо, което много ми допадна.
Няма да се впускам в разсъждения, но да знаеш, че ми хареса истински. Просто ме намери на УКВ с първия прочит.
Поздрав. (с леко закъснение, но има ли значение...)
Ц!
Мисля, че свободата е осъзната необходимост...
и трябва да се отвоюва...до края на живота...
отлюспени частици от душата...ето...това е цената...
Много стойностен стих! Браво, Тома!
Абе тва дето си го мисля няма да ти го кажа тук. Иначе, началото е силно и постепенно отслабва като въздействие. Въпреки че декларираш силна позиция на финала, някак първия куплет е най-запомнящ се, най-силен. Някой ден..., както и да е. Стихът е екстра!
Поздравления, Тома!!! За жалост, Свободата не е закон...Но и да беше, пак щяха да я потъпкват...Тя е в духа на такива като теб!
Много въпроси събуди в мен...взаимността не винаги е измислена и ще я намериш онази, истинската.
Хубави празници, Везничке!
Милата, едно си знае, едно си бае.
Давам мнения за каквото си искам. Ти нямаш власт над това и няма и да имаш.
А това, че според теб да публикуваш носната си кърпичка и да заявиш, че някой си нямал чувства, само защото не си виждала неговата носна кърпичка, е крайно неуместно.
Но, ако толкова държиш, мога някой път да ти покажа кои от стиховете ми са искрени (демек аз съм лирическия герой).
Белла, ти знаеш ли какво е философия? Там НЯМА чувства. Там е стихията на разума. Нали ти самата откриваш някаква философия в този стих?
Какво търсиш, под вола теле ли?
Тома, този стих съвсем искрено ми влезе в сърцето, дори ще си го копирам, за да си го чета понякога.
"Стадният инстинкт за обща паша." - аз много рано пораснах, защото може би рано го разбрах и може би затова винаги съм се чувствала свободна и ревниво съм пазила тази свобода. Е, вярно, че е неминуемо и чувството за отлюспеност. Човек сам избира...
Поздрав!
Даааа и това ме впечатли!!! А Свободата е Закон единствено до степен на себеосвобождаване. Останалото е Отлюспване. Удоволствие бе за мен да прочета този стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.