21 апр. 2008 г., 20:09

Отлюспено от истини

1.4K 0 40
Отлюспени частици от душа,
покълващи в безпочвени надежди...
Преди да знам,
че болката е временна храна,
а тялото пък - бремето-одежда,
пилеех ги. Навред. От суета.
От сблъсъци. На обич и омраза.
Преди да знам,
че няма отървани от смъртта,
изпълнен с недоверие... изпразвах.

Моралът е изсмисленият ред
на правово насочения пръст.
Преди да отрека
присъдите безчет,
забивах гордо кръст след кръст.
От мъст.

Отлюспени частици от души,
развеяни от вятъра без милост.
Преди да стана
възрастен с претенции, без мечти,
разчитах на изсмислена взаимност.
Която да наричаме "любов".
С която да се търкаме без триене.
Преди да стана
гражданин, отгледан като роб,
не вярвах във пречистване без миене.

Общество... това е масова лъжа.
Стадният инстинкт за обща паша.
Преди да го намразя,
без чувство за вина
приемах всичко общо
като "наше".

Отлюспени частици от душа -
онези фини фибри от детинство.
Принудено остъргани
с измамната лъжа
за приказки с лисици, змии и принцове.
Така останах винаги хлапак.
Не губих младост в търсене на трон.
Преди да си отгледам
любовта под похлупак...
Разбрах, че свободата е закон.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тома Кашмирски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Някой беше казал, че сме обречени да бъдем свободни.Отново ми хареса!!!
  • Красиво и точно на място!
  • да,а законът-свобода...х-ах... поздрав!
  • е това е стих-реже те и не ти дава да дишаш ,докато го четеш, а после се чувстваш свободен и ......уцелил си десятката-това е любимата ми тема-свободата
  • Тома, това е нещо, което много ми допадна.
    Няма да се впускам в разсъждения, но да знаеш, че ми хареса истински. Просто ме намери на УКВ с първия прочит.
    Поздрав. (с леко закъснение, но има ли значение...)
    Ц!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...