12 jul 2009, 15:22

Отминала жена веднъж се среща

1.1K 0 19

Ще ме откриеш някой ден,

приседнала в съня ти,

светът е малък – всъщност,

отминала жена веднъж се среща.

Мълчанието ми пак ще диша

от оня кислород небесен,

дъждът във теб ще се оттича

с предесенния вкус на самотата.

Навярно тъй до края ще ме помниш –

измислица със лунен образ,

а аз в съня ще те оставя

по-истински, отколкото си бил.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вътрешна сила и благородство трябват, за да доизградим, да доизживеем и да потърсим в съня и в мълчанието онова, което не достига на действителността...Поздравления!
  • Сърдечно ви благодаря!
  • "Mълчанието" и "самотата" на които е обречен лирическият герой са много болезнени,ако си оставила дълбок отпечатък в съзнанието му,ако си се вселила в мислите му.
    "Измислица със лунен образ",но уви ти си реалност за хората,които знаят как да те уважават и ценят!
    Благодаря,че те има Веси,за да ни омайваш с твоите прекрасни стихове!
  • Тя - истината има много имена.
    Камбанариите различни звуци крият.
    Звънари трудно се намират.А любовта
    отмине ли те - срещаш самотата...

    Веси!
  • Както винаги, докосващо, разтърсващо и ново. Не спирам да ти се възхищавам, Весела. Благодрна съм на "случайността" да имам удоволствието да чета творбите ти.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...