Отминала жена веднъж се среща

Поезия » Любовна

1.1K 0 19

Ще ме откриеш някой ден,

приседнала в съня ти,

светът е малък – всъщност,

отминала жена веднъж се среща.

Мълчанието ми пак ще диша

от оня кислород небесен,

дъждът във теб ще се оттича

с предесенния вкус на самотата.

Навярно тъй до края ще ме помниш –

измислица със лунен образ,

а аз в съня ще те оставя

по-истински, отколкото си бил.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

galenaGV (Галена Воротинцева)

Вътрешна сила и благородство трябват, за да доизградим, да доизживеем и да потърсим в съня и в мълчанието онова, което не достига на действителността...Поздравления!

2009-07-20T09:18:59+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Сърдечно ви благодаря!

2009-07-13T23:57:47+03:00
wanias (Ваня Стойкова)

"Mълчанието" и "самотата" на които е обречен лирическият герой са много болезнени,ако си оставила дълбок отпечатък в съзнанието му,ако си се вселила в мислите му.
"Измислица със лунен образ",но уви ти си реалност за хората,които знаят как да те уважават и ценят!
Благодаря,че те има Веси,за да ни омайваш с твоите прекрасни стихове!

2009-07-13T23:13:45+03:00
враната (Маргарита Василева)

Тя - истината има много имена.
Камбанариите различни звуци крият.
Звънари трудно се намират.А любовта
отмине ли те - срещаш самотата...

Веси!

2009-07-13T21:14:29+03:00
rarebird (Весислава Савова)

Както винаги, докосващо, разтърсващо и ново. Не спирам да ти се възхищавам, Весела. Благодрна съм на "случайността" да имам удоволствието да чета творбите ти.

2009-07-13T08:56:03+03:00