yossifova (Весела ЙОСИФОВА) yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
8 585
Jul 12, 2009, 3:22 PM

Отминала жена веднъж се среща

  Poetry » Love
1.1K 0 19

Ще ме откриеш някой ден,

приседнала в съня ти,

светът е малък – всъщност,

отминала жена веднъж се среща.

Мълчанието ми пак ще диша

от оня кислород небесен,

дъждът във теб ще се оттича

с предесенния вкус на самотата.

Навярно тъй до края ще ме помниш –

измислица със лунен образ,

а аз в съня ще те оставя

по-истински, отколкото си бил.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • galenaGV (Галена Воротинцева)
    galenaGV (Галена Воротинцева)
    Вътрешна сила и благородство трябват, за да доизградим, да доизживеем и да потърсим в съня и в мълчанието онова, което не достига на действителността...Поздравления!
  • yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
    yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
    Сърдечно ви благодаря!
  • wanias (Ваня Стойкова)
    wanias (Ваня Стойкова)
    "Mълчанието" и "самотата" на които е обречен лирическият герой са много болезнени,ако си оставила дълбок отпечатък в съзнанието му,ако си се вселила в мислите му.
    "Измислица със лунен образ",но уви ти си реалност за хората,които знаят как да те уважават и ценят!
    Благодаря,че те има Веси,за да ни омайваш с твоите прекрасни стихове!
  • враната (Маргарита Василева)
    враната (Маргарита Василева)
    Тя - истината има много имена.
    Камбанариите различни звуци крият.
    Звънари трудно се намират.А любовта
    отмине ли те - срещаш самотата...

    Веси!
  • rarebird (Весислава Савова)
    rarebird (Весислава Савова)
    Както винаги, докосващо, разтърсващо и ново. Не спирам да ти се възхищавам, Весела. Благодрна съм на "случайността" да имам удоволствието да чета творбите ти.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0