6 mar 2008, 11:39

Отминали 

  Poesía » De amor
1895 2 31

Те никога не идваха за дълго.

И аз не бях убежище за тях.

И някак безболезнено си тръгваха...

Мъжете, на които не държах.

 

Любимите си лъжеха небрежно.

И след поредния Адамов грях

събираха трохи от мойта нежност.

Мъжете, на които не държах.

 

А сутринта, избръснати до синьо,

разливаха кафета със замах

и хлътваха в луксозни лимузини.

Мъжете, на които не държах.

 

Те ставаха началници, банкери.

Разменяха пари за звезден прах.

Величия с претъпкани портфейли.

Мъжете, на които не държах.

 

Без болка си отиваха мъжете...

Зад тях се вееше една лъжа...

... Над моята камина грее цвете

от този, на когото аз държа.

 

 

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??