Отминали
Те никога не идваха за дълго.
И аз не бях убежище за тях.
И някак безболезнено си тръгваха...
Мъжете, на които не държах.
Любимите си лъжеха небрежно.
И след поредния Адамов грях
събираха трохи от мойта нежност.
Мъжете, на които не държах.
А сутринта, избръснати до синьо,
разливаха кафета със замах
и хлътваха в луксозни лимузини.
Мъжете, на които не държах.
Те ставаха началници, банкери.
Разменяха пари за звезден прах.
Величия с претъпкани портфейли.
Мъжете, на които не държах.
Без болка си отиваха мъжете...
Зад тях се вееше една лъжа...
... Над моята камина грее цвете
от този, на когото аз държа.
© Бианка Габровска All rights reserved.
