Отминали
Те никога не идваха за дълго.
И аз не бях убежище за тях.
И някак безболезнено си тръгваха...
Мъжете, на които не държах.
Любимите си лъжеха небрежно.
И след поредния Адамов грях
събираха трохи от мойта нежност.
Мъжете, на които не държах.
А сутринта, избръснати до синьо,
разливаха кафета със замах
и хлътваха в луксозни лимузини.
Мъжете, на които не държах.
Те ставаха началници, банкери.
Разменяха пари за звезден прах.
Величия с претъпкани портфейли.
Мъжете, на които не държах.
Без болка си отиваха мъжете...
Зад тях се вееше една лъжа...
... Над моята камина грее цвете
от този, на когото аз държа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
