2 mar 2008, 23:03

Отмъщение (Из "Животът, какъвто е")

843 0 7

хайку


смях на палячо
раздира мрака в душа...

мъст на съдбата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за всички мнения! И за пожеланието!
    Не разбрах към каква именно целева аудитория съм се стремял, но няма да влизам в размяна на мнения. Нека всеки си мисли за мен и написаното, каквото си иска. На мен ми е все едно. Аз пиша, както мога и искам единствено за себе си. Който иска - да ме чете, който иска - да ме одобрява или не!
    (Книга исках да издам заедно с още един човек, но не можах да си изпълня обещанието до този момент. Колкото и да бях уверен и категоричен в даването му. Но не съм се отказал и няма да се нарича "Животът, какъвто е...". А от реклама разбирам и съм го доказвал по панаирите в Пловдив!
  • Приложи хайкуто!
    Сполучливо е!
  • Оле-е-е!Вилчо!Ама как само са те смъмрили....
    Явно не дразниш само мен!Я да си вземеш една по-остра забележка!Какъв бил живота , та такъв бил живота!...Ха -ха!Много забавно, а? Да ама има и такива дето не можем да те понасяме... с твойте вечни брътвежи и философски отклонения, и незнам си ква аудитория!!!А А А!
    Хайкуто си го бива!
    А аз не мога да спра да те обичам!Това ме мързи да ти го напиша в личната поща, дано не се дразни много конкуренцията, но да ме извиняват, ти сам ще потвърдиш, че съм ти най- на сърце!
  • Много ми хареса. Хубаво е!
    с обич, Вили.
    Това е една много хубава поредица
    от хайку и от други стихове...Животът, какъвто е....
  • Хареса ми!
    Поздрав!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...