2.03.2008 г., 23:03

Отмъщение (Из "Животът, какъвто е")

841 0 7

хайку


смях на палячо
раздира мрака в душа...

мъст на съдбата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за всички мнения! И за пожеланието!
    Не разбрах към каква именно целева аудитория съм се стремял, но няма да влизам в размяна на мнения. Нека всеки си мисли за мен и написаното, каквото си иска. На мен ми е все едно. Аз пиша, както мога и искам единствено за себе си. Който иска - да ме чете, който иска - да ме одобрява или не!
    (Книга исках да издам заедно с още един човек, но не можах да си изпълня обещанието до този момент. Колкото и да бях уверен и категоричен в даването му. Но не съм се отказал и няма да се нарича "Животът, какъвто е...". А от реклама разбирам и съм го доказвал по панаирите в Пловдив!
  • Приложи хайкуто!
    Сполучливо е!
  • Оле-е-е!Вилчо!Ама как само са те смъмрили....
    Явно не дразниш само мен!Я да си вземеш една по-остра забележка!Какъв бил живота , та такъв бил живота!...Ха -ха!Много забавно, а? Да ама има и такива дето не можем да те понасяме... с твойте вечни брътвежи и философски отклонения, и незнам си ква аудитория!!!А А А!
    Хайкуто си го бива!
    А аз не мога да спра да те обичам!Това ме мързи да ти го напиша в личната поща, дано не се дразни много конкуренцията, но да ме извиняват, ти сам ще потвърдиш, че съм ти най- на сърце!
  • Много ми хареса. Хубаво е!
    с обич, Вили.
    Това е една много хубава поредица
    от хайку и от други стихове...Животът, какъвто е....
  • Хареса ми!
    Поздрав!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...