23 oct 2007, 14:03

Отмъстих

  Poesía
1.1K 0 3
Сърцето ми в лед сковано
от изневярата, която ти ми причини.
Сега седя във студената трева
и гледам как вали снега.
Три месеца щастливи бяха,
но ти загърби ги с замаха на ръка.
Защо се тръшкам и рева,
когато любовта я няма.
Обещавам, ще си отмъстя,
в лицето ти крещя.
След година аз се върнах
по-различна от преди, ти не ме позна.
Болката в омраза се превърна.
Ти отново влюби се във мен,
но в другото лице.
Ожени се за мен, все едно съм друга.
Разбрах, че си измамник долен,
с милиони в банковата сметка.
Разкрих те аз в съда,
пратиха те в затвора.
А аз богата съм сега
и отново радвам
се на любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Или "Отмъщението на Еухения"...

    За мен това не е поезия. Просто не е.
    (Айде сега ме осъдете как съм отрязала поетичните криле на невинното момиче и колко зла се показвам, вместо да си замълча, ако не ми харесва...
    Чакам.)
    А чакам, защото е ясно, че ще бъда "опровергана" поне от един ФЕН на сайта, неконтролиращ псевдо-компетентната си представа за поезията по принцип и за конкретното нещо тук.
    И на който вероятно му е НЕУДОБНО да каже, че просто не му харесва.
    ------------------------------------------------------------------

    Стефи, не искам да те обидя. Просто пробвай по друг начин (ако сметнеш за нужно, разбира се).
  • Хубавко е бре! На мен ми харесва! Браво адашче
  • Айде де... Кратката версия в полуримувана проза на латионосериала "Отмъщението на Кармелита"?

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...