23.10.2007 г., 14:03

Отмъстих

1.1K 0 3
Сърцето ми в лед сковано
от изневярата, която ти ми причини.
Сега седя във студената трева
и гледам как вали снега.
Три месеца щастливи бяха,
но ти загърби ги с замаха на ръка.
Защо се тръшкам и рева,
когато любовта я няма.
Обещавам, ще си отмъстя,
в лицето ти крещя.
След година аз се върнах
по-различна от преди, ти не ме позна.
Болката в омраза се превърна.
Ти отново влюби се във мен,
но в другото лице.
Ожени се за мен, все едно съм друга.
Разбрах, че си измамник долен,
с милиони в банковата сметка.
Разкрих те аз в съда,
пратиха те в затвора.
А аз богата съм сега
и отново радвам
се на любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефи Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Или "Отмъщението на Еухения"...

    За мен това не е поезия. Просто не е.
    (Айде сега ме осъдете как съм отрязала поетичните криле на невинното момиче и колко зла се показвам, вместо да си замълча, ако не ми харесва...
    Чакам.)
    А чакам, защото е ясно, че ще бъда "опровергана" поне от един ФЕН на сайта, неконтролиращ псевдо-компетентната си представа за поезията по принцип и за конкретното нещо тук.
    И на който вероятно му е НЕУДОБНО да каже, че просто не му харесва.
    ------------------------------------------------------------------

    Стефи, не искам да те обидя. Просто пробвай по друг начин (ако сметнеш за нужно, разбира се).
  • Хубавко е бре! На мен ми харесва! Браво адашче
  • Айде де... Кратката версия в полуримувана проза на латионосериала "Отмъщението на Кармелита"?

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...