23 окт. 2007 г., 14:03

Отмъстих

1.1K 0 3
Сърцето ми в лед сковано
от изневярата, която ти ми причини.
Сега седя във студената трева
и гледам как вали снега.
Три месеца щастливи бяха,
но ти загърби ги с замаха на ръка.
Защо се тръшкам и рева,
когато любовта я няма.
Обещавам, ще си отмъстя,
в лицето ти крещя.
След година аз се върнах
по-различна от преди, ти не ме позна.
Болката в омраза се превърна.
Ти отново влюби се във мен,
но в другото лице.
Ожени се за мен, все едно съм друга.
Разбрах, че си измамник долен,
с милиони в банковата сметка.
Разкрих те аз в съда,
пратиха те в затвора.
А аз богата съм сега
и отново радвам
се на любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Или "Отмъщението на Еухения"...

    За мен това не е поезия. Просто не е.
    (Айде сега ме осъдете как съм отрязала поетичните криле на невинното момиче и колко зла се показвам, вместо да си замълча, ако не ми харесва...
    Чакам.)
    А чакам, защото е ясно, че ще бъда "опровергана" поне от един ФЕН на сайта, неконтролиращ псевдо-компетентната си представа за поезията по принцип и за конкретното нещо тук.
    И на който вероятно му е НЕУДОБНО да каже, че просто не му харесва.
    ------------------------------------------------------------------

    Стефи, не искам да те обидя. Просто пробвай по друг начин (ако сметнеш за нужно, разбира се).
  • Хубавко е бре! На мен ми харесва! Браво адашче
  • Айде де... Кратката версия в полуримувана проза на латионосериала "Отмъщението на Кармелита"?

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...