Oct 23, 2007, 2:03 PM

Отмъстих 

  Poetry
725 0 3
Сърцето ми в лед сковано
от изневярата, която ти ми причини.
Сега седя във студената трева
и гледам как вали снега.
Три месеца щастливи бяха,
но ти загърби ги с замаха на ръка.
Защо се тръшкам и рева,
когато любовта я няма.
Обещавам, ще си отмъстя,
в лицето ти крещя.
След година аз се върнах
по-различна от преди, ти не ме позна.
Болката в омраза се превърна.
Ти отново влюби се във мен,
но в другото лице.
Ожени се за мен, все едно съм друга.
Разбрах, че си измамник долен,
с милиони в банковата сметка.
Разкрих те аз в съда,
пратиха те в затвора.
А аз богата съм сега
и отново радвам
се на любовта.

© Стефи All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Или "Отмъщението на Еухения"...

    За мен това не е поезия. Просто не е.
    (Айде сега ме осъдете как съм отрязала поетичните криле на невинното момиче и колко зла се показвам, вместо да си замълча, ако не ми харесва...
    Чакам.)
    А чакам, защото е ясно, че ще бъда "опровергана" поне от един ФЕН на сайта, неконтролиращ псевдо-компетентната си представа за поезията по принцип и за конкретното нещо тук.
    И на който вероятно му е НЕУДОБНО да каже, че просто не му харесва.
    ------------------------------------------------------------------

    Стефи, не искам да те обидя. Просто пробвай по друг начин (ако сметнеш за нужно, разбира се).
  • Хубавко е бре! На мен ми харесва! Браво адашче
  • Айде де... Кратката версия в полуримувана проза на латионосериала "Отмъщението на Кармелита"?
Random works
: ??:??