beti
421 4580
23 ago 2022, 16:51

Отначало 

  Poesía
779 5 9
Тиха сутрин пролазва
по тънкия синор на урвите
като древно пророчество
свило епохи в дланта ми
аз отмервам посоки
и пускам следите ни в делника
още миг и ще тръгнем по пътя си боси…
Чакам седмия ден
да изваеш съня ми наяве
Бог едва ли ще съди
точно кой да подрежда Всемира…
и когато си тръгнем ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??