Отначало
Тиха сутрин пролазва
по тънкия синор на урвите
като древно пророчество
свило епохи в дланта ми
аз отмервам посоки
и пускам следите ни в делника
още миг и ще тръгнем по пътя си боси…
Чакам седмия ден
да изваеш съня ми наяве
Бог едва ли ще съди
точно кой да подрежда Всемира…
и когато си тръгнем
едва ли ще страда
този свят не е свят
той отдавна умира…
Затова не избързвай
имам всички пътеки поименно
само трябва да помниш
колко мен си закътал отляво…
Всяко утро е смърт
всяка смърт – до поискване
чакам седмия ден…
отначало…
