Aug 23, 2022, 4:51 PM

Отначало 

  Poetry
400 5 9

Тиха сутрин пролазва

по тънкия синор на урвите

като древно пророчество

свило епохи в дланта ми

аз отмервам посоки

и пускам следите ни в делника

още миг и ще тръгнем по пътя си боси…

 

Чакам седмия ден

да изваеш съня ми наяве

Бог едва ли ще съди

точно кой да подрежда Всемира…

и когато си тръгнем

едва ли ще страда

този свят не е свят

той отдавна умира…

 

Затова не избързвай

имам всички пътеки поименно

само трябва да помниш

колко мен си закътал отляво…

 

Всяко утро е смърт

всяка смърт – до поискване

чакам седмия ден…

отначало…

© Бехрин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??