beti (Бехрин)
421 4584
23.08.2022 г., 16:51 ч.

Отначало 

  Поезия
427 5 9

Тиха сутрин пролазва

по тънкия синор на урвите

като древно пророчество

свило епохи в дланта ми

аз отмервам посоки

и пускам следите ни в делника

още миг и ще тръгнем по пътя си боси…

 

Чакам седмия ден

да изваеш съня ми наяве

Бог едва ли ще съди

точно кой да подрежда Всемира…

и когато си тръгнем

едва ли ще страда

този свят не е свят

той отдавна умира…

 

Затова не избързвай

имам всички пътеки поименно

само трябва да помниш

колко мен си закътал отляво…

 

Всяко утро е смърт

всяка смърт – до поискване

чакам седмия ден…

отначало…

© Бехрин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??