23 авг. 2022 г., 16:51

Отначало 

  Поэзия
781 5 9
Тиха сутрин пролазва
по тънкия синор на урвите
като древно пророчество
свило епохи в дланта ми
аз отмервам посоки
и пускам следите ни в делника
още миг и ще тръгнем по пътя си боси…
Чакам седмия ден
да изваеш съня ми наяве
Бог едва ли ще съди
точно кой да подрежда Всемира…
и когато си тръгнем ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Все права защищены

Предложения
: ??:??