12 ene 2008, 11:16

Отнета свобода

  Poesía
700 0 7
                                                    Отнета свобода

Ти отне свободота ми - цялата
и превърна ме в роб на нощта.
Ти не стопли душата - жаднялата
за мъжествена, нежна ръка.

Често питам: "За теб що е щастие"?
"Що е обич и що е живот"?
Щом се радваш на чуждо нещастие
и завиждаш на чуждий комфорт.

"Ти човек ли си"? - честичко питам се
"И сънят ти спокоен ли е"?
"Дали случва ти се да запиташ се
за живота твой - смислен ли е?

Но защо ли с въпроси терзая се,
сякаш отговорите им не знам?
И защо в лабиринтите лутам се,
като няма в очите ти срам?

Сам ще дойде моментът в живота ти -
съвестта ще заплаче на глас,
ще отвориш широко очите си,
ала няма да има компас!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • тъга, и разочарование...жалко...Но стиха ми хареса!
  • "Защо си задаваш въпроси излишни,
    защо ли питаш себе си,
    защо ли чоплиш в рани предишни,
    защо, и на кого ли потребни са?...
    Не ме разбирай погрешно,
    не те карам да решаваш ребуси,
    но с тези въпросчета “смешни”,
    питам не теб, а себе си!...."



    МНОГО МИ ХАРЕСА!!! МНОГО Е ДОБРО!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Много проникновено, хареса ми, Наташка
    и добре дошла!!!Поздрави!!!
  • Браво, Нати, сила и мъдрост струят от стиха ти!!!
  • Тъжни истини от живота ! Поздравления !

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...