Jan 12, 2008, 11:16 AM

Отнета свобода

  Poetry
697 0 7
                                                    Отнета свобода

Ти отне свободота ми - цялата
и превърна ме в роб на нощта.
Ти не стопли душата - жаднялата
за мъжествена, нежна ръка.

Често питам: "За теб що е щастие"?
"Що е обич и що е живот"?
Щом се радваш на чуждо нещастие
и завиждаш на чуждий комфорт.

"Ти човек ли си"? - честичко питам се
"И сънят ти спокоен ли е"?
"Дали случва ти се да запиташ се
за живота твой - смислен ли е?

Но защо ли с въпроси терзая се,
сякаш отговорите им не знам?
И защо в лабиринтите лутам се,
като няма в очите ти срам?

Сам ще дойде моментът в живота ти -
съвестта ще заплаче на глас,
ще отвориш широко очите си,
ала няма да има компас!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • тъга, и разочарование...жалко...Но стиха ми хареса!
  • "Защо си задаваш въпроси излишни,
    защо ли питаш себе си,
    защо ли чоплиш в рани предишни,
    защо, и на кого ли потребни са?...
    Не ме разбирай погрешно,
    не те карам да решаваш ребуси,
    но с тези въпросчета “смешни”,
    питам не теб, а себе си!...."



    МНОГО МИ ХАРЕСА!!! МНОГО Е ДОБРО!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Много проникновено, хареса ми, Наташка
    и добре дошла!!!Поздрави!!!
  • Браво, Нати, сила и мъдрост струят от стиха ти!!!
  • Тъжни истини от живота ! Поздравления !

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...