12 янв. 2008 г., 11:16

Отнета свобода

701 0 7
                                                    Отнета свобода

Ти отне свободота ми - цялата
и превърна ме в роб на нощта.
Ти не стопли душата - жаднялата
за мъжествена, нежна ръка.

Често питам: "За теб що е щастие"?
"Що е обич и що е живот"?
Щом се радваш на чуждо нещастие
и завиждаш на чуждий комфорт.

"Ти човек ли си"? - честичко питам се
"И сънят ти спокоен ли е"?
"Дали случва ти се да запиташ се
за живота твой - смислен ли е?

Но защо ли с въпроси терзая се,
сякаш отговорите им не знам?
И защо в лабиринтите лутам се,
като няма в очите ти срам?

Сам ще дойде моментът в живота ти -
съвестта ще заплаче на глас,
ще отвориш широко очите си,
ала няма да има компас!



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • тъга, и разочарование...жалко...Но стиха ми хареса!
  • "Защо си задаваш въпроси излишни,
    защо ли питаш себе си,
    защо ли чоплиш в рани предишни,
    защо, и на кого ли потребни са?...
    Не ме разбирай погрешно,
    не те карам да решаваш ребуси,
    но с тези въпросчета “смешни”,
    питам не теб, а себе си!...."



    МНОГО МИ ХАРЕСА!!! МНОГО Е ДОБРО!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Много проникновено, хареса ми, Наташка
    и добре дошла!!!Поздрави!!!
  • Браво, Нати, сила и мъдрост струят от стиха ти!!!
  • Тъжни истини от живота ! Поздравления !

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...