27 jul 2024, 7:31  

Относно ( 3-ти март )

  Poesía » Civil
434 1 1

              ......защото там , нейде, навръх планината,

               що небето синьо крепи с рамената,

               издига се някой див, чутовен връх,

                покрит с бели кости и кървав мъх...

 

                                               И. Вазов

 

 

В най-българското място,

в най-българския ден.

Когато Свободата е родена,

елате да се съберем.

Там, горе, високо. 

Отде се вижда надалече,

нашироко.

На връх свети Никола,

наричан Шипка днес,

що грее ярко даже и нощес.

Да спомним стара слава,

на бунтовните деди.

Що Свободата изковаха

на тези висини.

 И нека да погледнем

България сега,

че клетата Родина

отново е в беда.

Затуй, елате дружно 

да се съберем.

Там, горе, високо.

В най-българския ден.

И викнем смело- Стига!

Не щеме робство ний.

Не щеме вълци и чакали

да вият тука пак.

Не щем отново

мъки, гонения и мрак.

Ний живеем в Рая.

И не сме рая.

Ний сме горди българи.

Вовеки. Навсегда.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Делчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "В най-българското място,
    в най-българския ден.
    Когато Свободата е родена,
    елате да се съберем.
    Там, горе, високо.
    Отде се вижда надалече,
    нашироко."

    Силно въздействащ, патриотичен стих, Живко! Имаме остра нужда от подобна поезия, припомняща ни славните подвизи и създаващи условия за единение на нацията.
    Поздравление!

    П.П. Благодаря ти, че коментира и постави в Любими "Дойдох за миг да зърна този свят".

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...