......защото там , нейде, навръх планината,

               що небето синьо крепи с рамената,

               издига се някой див, чутовен връх,

                покрит с бели кости и кървав мъх...

                                               И. Вазов

В най-българското място,

в най-българския ден.

Когато Свободата е родена,

елате да се съберем.

Там, горе, високо. 

Отде се вижда надалече,

нашироко.

На връх свети Никола,

наричан Шипка днес,

що грее ярко даже и нощес.

Да спомним стара слава,

на бунтовните деди.

Що Свободата изковаха

на тези висини.

 И нека да погледнем

България сега,

че клетата Родина

отново е в беда.

Затуй, елате дружно 

да се съберем.

Там, горе, високо.

В най-българския ден.

И викнем смело- Стига!

Не щеме робство ний.

Не щеме вълци и чакали

да вият тука пак.

Не щем отново

мъки и мрак.

Ний живеем в Рая.

И не сме рая.

Ний сме горди българи.

Вовеки. Навсегда.