27.07.2024 г., 7:31  

Относно ( 3-ти март )

424 1 1

              ......защото там , нейде, навръх планината,

               що небето синьо крепи с рамената,

               издига се някой див, чутовен връх,

                покрит с бели кости и кървав мъх...

 

                                               И. Вазов

 

 

В най-българското място,

в най-българския ден.

Когато Свободата е родена,

елате да се съберем.

Там, горе, високо. 

Отде се вижда надалече,

нашироко.

На връх свети Никола,

наричан Шипка днес,

що грее ярко даже и нощес.

Да спомним стара слава,

на бунтовните деди.

Що Свободата изковаха

на тези висини.

 И нека да погледнем

България сега,

че клетата Родина

отново е в беда.

Затуй, елате дружно 

да се съберем.

Там, горе, високо.

В най-българския ден.

И викнем смело- Стига!

Не щеме робство ний.

Не щеме вълци и чакали

да вият тука пак.

Не щем отново

мъки, гонения и мрак.

Ний живеем в Рая.

И не сме рая.

Ний сме горди българи.

Вовеки. Навсегда.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Делчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "В най-българското място,
    в най-българския ден.
    Когато Свободата е родена,
    елате да се съберем.
    Там, горе, високо.
    Отде се вижда надалече,
    нашироко."

    Силно въздействащ, патриотичен стих, Живко! Имаме остра нужда от подобна поезия, припомняща ни славните подвизи и създаващи условия за единение на нацията.
    Поздравление!

    П.П. Благодаря ти, че коментира и постави в Любими "Дойдох за миг да зърна този свят".

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...