27.07.2024 г., 7:31  

Относно ( 3-ти март )

427 1 1

              ......защото там , нейде, навръх планината,

               що небето синьо крепи с рамената,

               издига се някой див, чутовен връх,

                покрит с бели кости и кървав мъх...

 

                                               И. Вазов

 

 

В най-българското място,

в най-българския ден.

Когато Свободата е родена,

елате да се съберем.

Там, горе, високо. 

Отде се вижда надалече,

нашироко.

На връх свети Никола,

наричан Шипка днес,

що грее ярко даже и нощес.

Да спомним стара слава,

на бунтовните деди.

Що Свободата изковаха

на тези висини.

 И нека да погледнем

България сега,

че клетата Родина

отново е в беда.

Затуй, елате дружно 

да се съберем.

Там, горе, високо.

В най-българския ден.

И викнем смело- Стига!

Не щеме робство ний.

Не щеме вълци и чакали

да вият тука пак.

Не щем отново

мъки, гонения и мрак.

Ний живеем в Рая.

И не сме рая.

Ний сме горди българи.

Вовеки. Навсегда.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Делчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "В най-българското място,
    в най-българския ден.
    Когато Свободата е родена,
    елате да се съберем.
    Там, горе, високо.
    Отде се вижда надалече,
    нашироко."

    Силно въздействащ, патриотичен стих, Живко! Имаме остра нужда от подобна поезия, припомняща ни славните подвизи и създаващи условия за единение на нацията.
    Поздравление!

    П.П. Благодаря ти, че коментира и постави в Любими "Дойдох за миг да зърна този свят".

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...