......защото там , нейде, навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и кървав мъх...
И. Вазов
В най-българското място,
в най-българския ден.
Когато Свободата е родена,
елате да се съберем.
Там, горе, високо.
Отде се вижда надалече,
нашироко.
На връх свети Никола,
наричан Шипка днес,
що грее ярко даже и нощес.
Да спомним стара слава,
на бунтовните деди.
Що Свободата изковаха
на тези висини.
И нека да погледнем
България сега,
че клетата Родина
отново е в беда.
Затуй, елате дружно
да се съберем.
Там, горе, високо.
В най-българския ден.
И викнем смело- Стига!
Не щеме робство ний.
Не щеме вълци и чакали
да вият тука пак.
Не щем отново
мъки и мрак.
Ний живеем в Рая.
И не сме рая.
Ний сме горди българи.
Вовеки. Навсегда.
© Живко Делчев All rights reserved.
в най-българския ден.
Когато Свободата е родена,
елате да се съберем.
Там, горе, високо.
Отде се вижда надалече,
нашироко."
Силно въздействащ, патриотичен стих, Живко! Имаме остра нужда от подобна поезия, припомняща ни славните подвизи и създаващи условия за единение на нацията.
Поздравление!
П.П. Благодаря ти, че коментира и постави в Любими "Дойдох за миг да зърна този свят".