28 mar 2024, 6:32

Отново

665 1 0

          Отново

 

Отивахме със теб на среща,

но се разминахме, уви,

и стъпките ни продължиха

сами по грешните следи.

 

Сърцата ни живяха дълго

във този труден свят студен.

Аз исках те отчаяно и нежно,

но ти далечен бе за мен.

 

Но ето че след дълга зима,

след пролетните дъждове,

видях те в градската градина

и си подадохме ръце.

 

И чувствата отново силни

заляха нашите души

и се оставихме безсилни

любовен плен да ни смути.

        Мария Мустакерска

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...