Отново
Отивахме със теб на среща,
но се разминахме, уви,
и стъпките ни продължиха
сами по грешните следи.
Сърцата ни живяха дълго
във този труден свят студен.
Аз исках те отчаяно и нежно,
но ти далечен бе за мен.
Но ето че след дълга зима,
след пролетните дъждове,
видях те в градската градина ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up