28.03.2024 г., 6:32

Отново

663 1 0

          Отново

 

Отивахме със теб на среща,

но се разминахме, уви,

и стъпките ни продължиха

сами по грешните следи.

 

Сърцата ни живяха дълго

във този труден свят студен.

Аз исках те отчаяно и нежно,

но ти далечен бе за мен.

 

Но ето че след дълга зима,

след пролетните дъждове,

видях те в градската градина

и си подадохме ръце.

 

И чувствата отново силни

заляха нашите души

и се оставихме безсилни

любовен плен да ни смути.

        Мария Мустакерска

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...