28.03.2024 г., 6:32

Отново

656 1 0

          Отново

 

Отивахме със теб на среща,

но се разминахме, уви,

и стъпките ни продължиха

сами по грешните следи.

 

Сърцата ни живяха дълго

във този труден свят студен.

Аз исках те отчаяно и нежно,

но ти далечен бе за мен.

 

Но ето че след дълга зима,

след пролетните дъждове,

видях те в градската градина

и си подадохме ръце.

 

И чувствата отново силни

заляха нашите души

и се оставихме безсилни

любовен плен да ни смути.

        Мария Мустакерска

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...