Отново

Отивахме със теб на среща,

но се разминахме, уви,

и стъпките ни продължиха

сами по грешните следи.

Сърцата ни живяха дълго

във този труден свят студен.

Аз исках те отчаяно и нежно,

но ти далечен бе за мен.

Но ето че след дълга зима,

след пролетните дъждове,

видях те в градската градина

и си подадохме ръце.

И чувствата отново силни

заляха нашите души

и се оставихме безсилни

любовен плен да ни смути.

        Мария Мустакерска