28 мар. 2024 г., 06:32

Отново

659 1 0

          Отново

 

Отивахме със теб на среща,

но се разминахме, уви,

и стъпките ни продължиха

сами по грешните следи.

 

Сърцата ни живяха дълго

във този труден свят студен.

Аз исках те отчаяно и нежно,

но ти далечен бе за мен.

 

Но ето че след дълга зима,

след пролетните дъждове,

видях те в градската градина

и си подадохме ръце.

 

И чувствата отново силни

заляха нашите души

и се оставихме безсилни

любовен плен да ни смути.

        Мария Мустакерска

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...