28 nov 2005, 16:40

Отново ти

  Poesía
1.4K 1 1

 Видях те няма да забравя,
макар и в гръб,но те познах,
сърцето мое иска да поправи,
таз груба грешка,този грях.

 Постъпих лошо-аз си го признавам,
така жестоко аз те нараних
и ноти прости тогаз не осъзнавах
Че правя грешка.Себе си убих!

 Сега немога нищо да направя,
живееш друг живот далеч от мен,
немога пак да те забравя.
Откъснах ли се аз от твоя плен?


/на Валя/

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....