Видях те няма да забравя,
макар и в гръб,но те познах,
сърцето мое иска да поправи,
таз груба грешка,този грях.
Постъпих лошо-аз си го признавам,
така жестоко аз те нараних
и ноти прости тогаз не осъзнавах
Че правя грешка.Себе си убих!
Сега немога нищо да направя,
живееш друг живот далеч от мен,
немога пак да те забравя.
Откъснах ли се аз от твоя плен?
/на Валя/
© Валери Спасов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
