Защо толкова много с теб се обичаме,
нима нещо ти харесва във мен.
В любов с теб все се вричаме,
да сме заедно до последния ден.
Отново ти нима не си ме забравила,
че пак нахлуваш нощем в съня ми.
Толкова рани си ми направила,
че когато броя ги - секва дъха ми.
Ти не мислиш ли да си ходиш вече,
няма ли други, че мене избра?
Звъниш на звънеца ми вечер,
отварям за тебе входната врата.
Отиди и при него един път поне,
защо все при мене стоиш?
Да види и той веднъж твойто лице,
болка и рани ти да му причиниш.
Върви, забий му остър нож във гърба,
огромна болка от мен му прати.
Отивай при него, върви си, тъга,
поне веднъж и него да го боли!
© Иваничка Петкова Todos los derechos reservados