3.11.2012 г., 11:56

Отново ти...

893 0 0

 

 

 

Защо толкова много с теб се обичаме,

нима нещо ти харесва във мен.

В любов с теб все се вричаме,

да сме заедно до последния ден.

 

Отново ти нима не си ме забравила,

че пак нахлуваш нощем в съня ми.

Толкова рани си ми направила,

че когато броя ги - секва дъха ми.

 

Ти не мислиш ли да си ходиш вече,

няма ли други, че мене избра?

Звъниш на звънеца ми вечер,

отварям за тебе входната врата.

 

Отиди и при него един път поне,

защо все при мене стоиш?

Да види и той веднъж твойто лице,

болка и рани ти да му причиниш.

 

Върви, забий му остър нож във гърба,

огромна болка от мен му прати.

Отивай при него, върви си, тъга,

поне веднъж и него да го боли!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иваничка Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...