Защо толкова много с теб се обичаме,

нима нещо ти харесва във мен.

В любов с теб все се вричаме,

да сме заедно до последния ден.

Отново ти нима не си ме забравила,

че пак нахлуваш нощем в съня ми.

Толкова рани си ми направила,

че когато броя ги - секва дъха ми.

Ти не мислиш ли да си ходиш вече,

няма ли други, че мене избра?

Звъниш на звънеца ми вечер,

отварям за тебе входната врата.

Отиди и при него един път поне,

защо все при мене стоиш?

Да види и той веднъж твойто лице,

болка и рани ти да му причиниш.

Върви, забий му остър нож във гърба,

огромна болка от мен му прати.

Отивай при него, върви си, тъга,

поне веднъж и него да го боли!